Алекс Сърчаджиева: След кончината на Иван Ласкин изпаднах в много тежко положение

0

Често сънувам починалите си близки

След като Алекс Сърчаджиева разкри душата си в моноспектакъла „На живо“, мнозина се запитаха дали ще събере смелост да напише книга за майка си – покойната актриса Пепа Николова.

Актрисата споделя, че все още не знае дали е готова за това и допълва, че вярва, че нещата се случват в точния момент.

Никога не се е вземала твърде насериозно и подчертава, че това е по съвет на майка й. Вярва, че готините приятели, които я заобикалят, ще я върнат обратно на земята, ако някога „рязко изплиска легена“.

Все още не е успяла да превъзмогне мъката по майка си. По този повод споделя, че в един момент животът ти просто рязко се променя и оставаш абсолютно сам, а да си сам е много трудно. Хората, помогнали й да се изправи отново на крака, били приятелите й и Иван Ласкин.

В момента, в който Алекс Сърчаджиева изгубила майка си нямала нито гадже, нито дете. Тоест с нейната смърт изгубила цялото си семейство.

Дванайсет години по-късно, актрисата губи и любимия си – Иван Ласкин. Тогава се облегнала на приятелите си и на дъщеря им София. Спомня си, че когато майка й си отишла от този свят, имала право да се лута в емоциите си, докато когато изгубила любимия си мъж не можела да си позволи подобно нещо, тъй като вече имала дъщеричката си София.

По горещата тема дали има нов мъж в живота й, Алекс Сърчаджиева отговаря категорично: „Да“ и допълва, че се казва „Аскеер“. Посочва, че стои на почетно място в дома й, изслушва я внимателно всеки път и я разбира. При все, че не говори, я кара да се чувства щастлива.

Не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Вярва, че след смъртта си човек отива на по-хубаво място и допълва, че за нея адът е тук на земята.

За 13-годишното й съжителство с Иван Ласкин имали и трудни моменти, но любовта им била емоционална.

Напук на някои твърдения, Алекс Сърчаджиева посочва, че дъщеря й София и тя имат перфектни отношения с първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба. Дори я определя като „прекрасно момиче“.

След кончината на Иван Ласкин останала без пукнат лев. Но не защото не е работила, а защото тримесечния му престой в болницата струвал страшно много пари. Стигнала до там, че в продължение на месеци с дъщеря й живеели при приятели и се хранили у тях.

При все, че се е сблъсквала с предателства, винаги е намирала сили да стане и да продължи напред. Опитва се да гледа по-философски на нещата и заявява, че разочарованието и предателството са част от живота. Тя вярва, че в крайна сметка достойните хора винаги остават до приятелите си.

В заключение разкрива, че е благодарна на биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев за това, че я има.

Иска да му каже много неща, но не би искала разговорът им да става обществено достояние. Източник: Уикенд

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.