Цвети Стоянова призна: Не обичам художествената гимнастика! (Още лични разкрития)

Цвети Стоянова шокира всички с нещата, които призна!

Красивата Цвети Стоянова направо хвърли бомбата с тези лични разкрития. Пред Кристина Патрашкова в „Папараци” златното момиче разкри много от тайните си, които дълго пазеше. Гимнастичката даде интервю в предаването с водеща Николета Лозанова по Би Ти Ви. Интервюто й е в две части и в него тя разкри неща, които никой досега не знаеше. В момента хубавицата живее втори живот. След като преди година скочи от шестия етеж в опит да сложи край на живота си. Цветелина Стоянова се опита в телевизионно интервю да спре спекулациите със своето име и отношението й с останалите от ансамбъла. „Знам, че много хора ще се шокират от това мое признание. Но истината е, че никога не съм била влюбена в художествената гимнастика. Тя никога не е била толкова важна за мен.Бях в отбора заради майка си, продължих нейната мечта. Исках тя да се гордее с мен и да е щастлива там, където и да е сега”, призна гимнастичката. Цвети Стоянова губи много малка своята майка и това е болезнена рана за цял живот. Този ужас световната шампионка не може да преодолее и до днес. Още повече, че й брат й има огромни здравословни проблеми. Другата седмица момичето ще разкрие надълго и нашироко какво е преживяла в ансамбъла. За лишенията и страданията, на които е била подложена. Сега обаче тя се радва на неща, които са нещо обичайно за нас. Като например да се наспи и да се наяде, дори да се напие с вода. Цветелина Стоянова заяви, че продължава да се вижда с момичетата от ансамбъла. Не с всички, но с повечето от тях. Всяка от тях поела по своя личен път и това ги отдалечило, но това било нещо нормално. Най-близкият й човек след роднините й си остава вратаря Александър Любенов. Още помни как дошъл в реанимацията й й хванал ръката. Не казал нищо, но целия бил облян сълзи, като малко дете. [caption id="attachment_98720" align="alignright" width="300"] Цвети Стоянова разкри неподозирани истини[/caption] „Изплаших се. Реших, че умирам, затова плаче. А той ми каза, че благодари на Бог, че съм жива. И може да ме вижда и отново да съм до него”, спомня си трогната Цвети Стоянова.