Надявамe се дрехата на Есил Дюран да има добра пенсионна осигуровка, за да се чувства добре на възрастта, на която е. Какво имамe предвид - шаячната униформа говори, че или идва от Сибир, или отива в Хасково.
Вярно е, че пред „Св. Александър Невски“ някога спираха междуградски автобуси, Есил изглежда така, сякаш е изпуснала четири от тях. Ушанката ме плаши да предполагам какъв внос е, но това е нищо в сравнение със стреса, че тя не отива почти на нищо в ансамбъла, освен може би за купола на храма, да го пази от сняг.

Гаджето ми се обажда от източната част на хола ни и предполага на развален български, че това може да не е ушанка, а част от прическата. Съгласявам се и получавам втора бучка лед в уискито. Токата на колана и чантата са се опулили като две зълви на опашка за капачки. Тя, токата, на такава й прилича.
Ако към тази визия добавим и мирис на нафталин, ансамбълът би могъл спокойно да кандидатства за нематериално културно наследство. Това не е аутфит, а климатична прогноза — предупреждение за поледица, мъгла и внезапна носталгия по времена, в които модата се носеше по задължение, не по избор.
Източник: telegraph.bg
Tеодора Божкова
Остави коментар