Наталия Симеонова: Любовта не е клише, а избор да останеш човек

Любовта не се побира в романтични шаблони. Тя не е само между мъж и жена, нито се изчерпва с красиви думи и жестове. За Наталия Симеонова любовта е много по-широко и дълбоко понятие – връзка с родители, деца, лекари, роднини и дори с онези, които не говорят, но чувстват най-чисто – домашните любимци.

„Понякога именно те носят най-чистото чувство“, казва тя с онова спокойствие, зад което винаги прозира преживяното.

На въпроса дали хората имат „тип“ в любовта и дали повтарят едни и същи грешки, Симеонова е безкомпромисна:

„Човек не може да избяга от себе си.“

Изречение, което звучи просто, но носи тежестта на опита и самопознанието.

В разговора тя разказва и историята, която определя като най-силната в цялата си телевизионна кариера – „история за свръхчовешко благородство“. История, която започва почти комично – с писмо от зет, решил да направи изненада на тъщата си. Само че зад този жест се крие трагедия, която променя животи завинаги.

Години по-рано мъжът губи бременната си съпруга в тежка катастрофа. Той е бил зад волана. Вината е негова. Болката – нечовешка. Всичко логично би довело до омраза, обвинения и съд. Но вместо това се случва немислимото.

Майката на загиналото момиче не го отхвърля, не го съди и не го мрази. Тя му подава ръка. Помага му да продължи напред, да създаде ново семейство, да има деца, да живее. Приема го не като виновник, а като човек, който заслужава втори шанс.

„Бях в абсолютен потрес“, признава Наталия Симеонова. Потресени са и хората от екипа ѝ. В знак на дълбок поклон пред тази прошка и човечност, семейството получава подарък – почивка в Палма де Майорка. Не като телевизионен ефект, а като искрено признание, че понякога човешкото надхвърля всичко, което екранът може да побере.

А дали телевизията ѝ липсва – въпрос, който много хора си задават – Симеонова отговаря честно и без носталгични украси:

„Липсва ми усещането. Но то беше в буса. До обикновения човек.“

Думи, които напомнят, че истинските истории не са в студиото, а там, където животът боли, прощава и понякога – въпреки всичко – побеждава.

Източник: blitz.bg