СЛАГА ЛИ ВЛАСТТА РЪКА ВЪРХУ НЕЗАВИСИМАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА? Ето как ще се държат в подчинение съдии и прокурори

“Новата власт измисли ловък начин как да овладее независимата съдебна власт и да улови в желязна хватка съдии и прокурори. Ако изборът за нови членове на ВСС не протече по вкуса на управляващите, те са заложили свирепи механизми за влияние и контрол над магистратите”. Така няколко дългогодишни юристи (единият от които е преподавател по конституционно право) разтълкуваха публикуваните  на 16 октомври от Министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт.

Маскирани под благовидния предлог за повече професионализъм и уж за укрепване на независимостта на съдебната система, те реално могат да произведат обратен ефект. Каквато най-вероятно е целта, предвид, че съдебната власт остана единственият остров, незасегнат от “прогреса”, налазил България, не сдържаха сарказма си източниците ни.

Те разграничиха три форми на потенциална намеса:

Нормативно влияние, т.к. ако законът се приеме в сегашния му вид, изпълнителната власт предлага правила, които определят начина на функциониране на съдебната система.

Кадрово влияние, даващо възможност за пряко или косвено въздействие върху назначенията, повишенията, командированията и професионалното развитие на магистратите.

Организационно и ресурсно влияние, което в прав текст си е сериозна форма на контрол върху администрацията, бюджета, техническото обезпечаване и условията, при които работят определени органи на съдебната власт.

Същественият конституционен въпрос е кой ще получи правомощията по прилагането на новите правила и какви гаранции ще има срещу тяхното политическо използване.

Командироването е най-сериозният ключ за правителствено вмешателство в съдебната власт. А то е крайъгълният камък в предложенията, написани от правосъдния министър.

Ограничаването на продължителното командироване на магистрати трябва да хвърли прах в очите на публиката, че се подготвя значима реформа.

Проблемът е какво ще замести тази практика.

Ако ограниченията върху командироването бъдат въведени, без да се осигури ефективно и своевременно провеждане на конкурси, могат да възникнат няколко неблагоприятни последици.

Първият риск е кадрова нестабилност. Съдилища и прокуратури, които разчитат на командировани магистрати, могат да се окажат с недостатъчен кадрови ресурс. Това би създало условия за забавяне на дела, увеличаване на натовареността и организационни затруднения.

Вторият риск е преместване на зависимостта. Ако досега определени магистрати са зависели от решенията на административните ръководители за командироване, при новата система те могат да станат зависими от органите, които контролират конкурсите, атестирането и кариерното израстване.

Третият риск е селективно прилагане на ограниченията. Ако преходните разпоредби предвиждат изключения или предоставят значителна свобода на преценка, едни магистрати могат да запазят заеманите позиции, а други да бъдат върнати на предишните си длъжности.

Рискът от политическо влияние би възникнал, ако новите правила се съчетаят с механизми за въздействие върху органите, които вземат кадровите решения, или с преходни режими, благоприятстващи определени групи магистрати.

Другият инструмент за държавен контрол е атестирането.

Предложението за командироване само на магистрати с последна атестационна оценка „много добра“ изглежда обективно и професионално обосновано.

В действителност обаче то поставя съществен въпрос: доколко самото атестиране е защитено от субективност и административно влияние?

Ако атестационната оценка се превърне в задължително условие за заемане на определени позиции, нейното значение за професионалното бъдеще на магистрата нараства.

Така могат да възникнат предпоставки за:

1. Използване на оценките като инструмент за насърчаване или ограничаване на кариерното развитие.

2. Непропорционално влияние на административните ръководители върху професионалните перспективи на магистратите.

3. Формално обективни решения, зад които се крие субективна оценка. Неравно третиране на магистрати с близки професионални качества.

Опасността би възникнала, ако изпълнителната власт получи възможност да влияе върху критериите, процедурите или органите за атестиране по начин, който позволява политически предпочитания да се превръщат в кадрови резултати.

От конституционна гледна точка решаващото е, че съгласно чл. 129, ал. 1 кадровите правомощия по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване принадлежат на съответните колегии на Висшия съдебен съвет.

Не е за подценяване рискът от политизиране на конкурсите за магистрати.

Конкурсната процедура не гарантира автоматично независимост, ако нейното управление допуска непрозрачни решения.

Особено значение имат въпросите кой определя състава на конкурсните комисии, как се формират оценките, как се разрешават конфликтите на интереси и какви са възможностите за обжалване.

Ако новите правила увеличават свободата на преценка на кадровите органи, без да увеличават прозрачността, конкурсите могат да се превърнат в средство за легитимиране на предварително предпочетени кандидати.

В хипотеза на политически зависимости в кадровите органи законовите правила могат да бъдат използвани за насочване на назначенията към определени кандидати.

Риск от административно влияние върху прокурора, разследващ главния прокурор.

Министерството предлага организационно независима администрация на прокурора, разследващ престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник.

На пръв поглед целта е да се гарантира, че разследващият прокурор няма да бъде зависим от администрацията на институцията, чието ръководство може да се окаже обект на разследване.

Но създаването на самостоятелна администрация поражда няколко въпроса.

Кой ще назначава служителите? Ако кадровите решения зависят от орган извън съдебната власт, това може да създаде административна зависимост.

Кой ще определя бюджета? Ако финансирането може да бъде ограничавано или пренасочвано чрез индивидуални административни решения, ресурсната зависимост може да се превърне в инструмент за въздействие.

Кой ще осигурява техническата инфраструктура? Достъпът до информационни системи, документи и комуникации има значение за поверителността на разследванията.

Кой ще упражнява административен контрол?

Ако този контрол позволява достъп до информация за текущи разследвания, възниква риск за тяхната независимост.

Съществува и значим конституционен проблем.

КС вече е развил принципа, че независимостта на съдебната власт не се изчерпва с липсата на пряка намеса в конкретно дело.

Тя изисква и финансова и организационна обезпеченост, която не позволява съдебните органи да бъдат поставяни в зависимост от изпълнителната власт.

Следователно, ако самостоятелната администрация бъде подчинена на структури, контролирани от Министерството на правосъдието, може да се стигне до парадокс:

Прокурорът да бъде освободен от административна зависимост спрямо прокуратурата, но да попадне в зависимост от изпълнителната власт.

С оглед на така представените хипотези, източниците ни формулираха седем ключови въпроса, които да поставим на вниманието на правосъдното министерство. От отговорите им ще зависи доколко намеренията им за съдебна реформа са чисти и дали посредством тях не възнамеряват да подарят на новите управляващи пълния контрол върху съдебната власт:

1. Предвижда ли законопроектът нови правомощия за министъра на правосъдието по отношение на кадровите процедури в съдебната власт?

2. Кой ще определя състава, ръководството, бюджета и организацията на администрацията на прокурора, разследващ главния прокурор?

3. Ще има ли Министерството на правосъдието пряк или косвен достъп до информация за конкретни разследвания чрез новите административни механизми?

4. Какви гаранции ще предотвратяват използването на атестациите и конкурсите за политически мотивирани кадрови решения?

5. Как ще бъдат третирани магистратите, които към момента на влизане в сила на измененията вече са командировани?

6. Кой ще установява наличието на нерегламентирано влияние, как ще го доказва и как ще бъде контролиран този орган?

7. Предвидени ли са независим съдебен контрол и ефективни средства за защита срещу решенията, засягащи професионалния статут на магистратите?

Източник: informiran.net