"Икар"-и на мускули

Кризата тази година нанесе сериозен удар по родните „Оскар“-и – церемонията по раздаването на националните награди за сценични изкуства „Икар“ и се наложи Съюзът на артистите у нас да я изкара почти на мускули.

 

Водещият Стелиан Радев бе човекът-оркестър, който поради липса на бюджет за скъпи изпълнители изнесе импровизиран двучасов моноспектакъл, при това във вечер, за която само допреди година се ангажираха звезди от ранга на Васко Василев, Лили Иванова, Любо Киров, Стенли, балет „Арабеск“, че дори и циркови артисти…

 

Младият актьор успя да ги замени пълноценно само с помощта на акустичната си китара, няколко  заучени акорда на пиано, една студентка по актьорско майсторство, един женски фолклорен хор и някои свои колеги, които излязоха на сцената, за да връчат награди.

Но това беше една от най-емоционалните и сърцати церемонии в последните години, а публиката неслучайно я възнагради с овации, каквито отдавна не е имало на подобно събитие.

 

Церемонията по раздаването на наградите „Икар” в Народния театър на 27 март беше нещо като метафора на родната култура – пари няма, но пък е от сърце и с талант. А вложиш ли в нещо сърце, талант и труд, резултатът не закъснява. На фона на всички номинирани и наградени артисти, които безспорно са заслужили аплодисментите си, искрени овации се полагат и на водещия на вечерта Стелиан Радев. Актьорът, който е откритие на една от най-забележителните режисьорки у нас – Нина Димитрова, досега не е участвал в нито един касов филм или сериал, не е пял в „Като две капки вода”, нито е готвил в „Черешката на тортата”, а в Инстаграм има по-малко от 2000 последователи, следователно не припечелва от евтини реклами на съмнителни стоки и услуги. Но винаги е впечатлявал с присъствието си на сцената в Народния театър и този път отново не направи изключение.

 

Радев обясни, че е облечен с костюма, който носи в представлението „Орфей", а сакото му било от колега, който го използва в спектакъла „Фиеста”. В хода на вечерта той се шегуваше с домакинката на общежитието в „Студентски град”, където живеел, докато учел, а тя пък му начислявала по 50 кубика вода всеки месец, с уменията си да свири на пиано - знаел само „Феличита", но пък в различни варианти, и с всичко останало, за което успяваше да се сети.

 

От време на време ставаха гафове, а в един момент се наложи дори режисьорът Стоян Радев да излезе на сцената, за да уточни с водещия подробности по сценария. Всеки дефект обаче беше превръщан в ефект благодарение на автоиронията на водещия и неговата колежка на сцената, все още незавършила НАТФИЗ. Името й е Катрин Гачева.

Музикалното оформление, като се изключат две-три песни на фолклорен хор „Български гласове – Ангелите”, беше осигурено от тях двамата. Още от сега на момичето може да се предрече светло бъдеще и на театралната, и на музикалната сцена. Двамата със Стелиан имат дует „Катрин и Стенли”, а част от програмата на „Икар 2024”, освен музикалните им съпроводи при обявяването на победителите във всички категории, беше парчето им „Глътка въздух”, изпълнено на живо.

 

Вечерта мина под знака на младостта. Първите 4 награди – за куклен театър, бяха връчени от две деца близначета – Дара и Рада. В такива категории едва ли би могло да се намери по-удачно решение. Стефан Вълдобрев пък обяви наградата за поддържаща женска роля, която взе Александра Василева от Народния театър. Той не пропусна случая да спомене сериала „Алфа”, в който изпълнява главна роля, макар че Би Ти Ви го премести от основния в екшън канала си. Призът за поддържаща мъжка роля отиде в Ямбол при Вълчо Янев – това беше една от изненадите на вечерта.

 

Голямата изненада бе наградата за режисура. Сред номинираните беше едно много голямо име в българския театър, което има безспорни успехи по света, а именно Галин Стоев. Неговият великолепен спектакъл „Хага“ беше събитието на театралния сезон. Призът обаче отиде при младия му колега Боян Крачолов за представлението „Петрови в грипа и около него“. Самият награден не скри изненадата си. „Не го очаквах!“, призна той.

 

 

„Хага" пък взе награди за сценография и за спектакъл на годината. Оказа се, че Галин Стоев, който не беше в залата, е бил зад сцената. Той бе видимо развълнуван, когато прие статуетката за спектакъла си и поскани всичките си колеги да се присъединят към нето на сцената. Не всички бяха на церемонията. Нямаше ги звезди като Юлиан Вергов, Радина Кърджилова, Христо Петков, Васил Драганов и още много актьори, вероятно заети с други проекти същата вечер. Там бяха Велислав Павлов, София Бобчева, Димитър Николов и др. Групата, която се събра на сцената, изглеждаше като голямо и много щастливо семейство.

 

Другите двама души, които буквално светеха същата вечер, бяха двете близки приятелки Весела Бабинова и Луиза Григорова. Първата беше наградена за блестящата си роля в моноспектакъла си „Пистолет в торнадо”, връчена й от Димитър Маринов. Втората прие статуетка като продуцент на същото представление, отличено с наградата на публиката в онлайн гласуване, в което са се включили над 50 000 души

 

Кинокритикът Деян Статулов, който трябваше да обяви наградата за драматургичен текст, излезе на сцената без плик с името на наградения.

„Ама вие нямате ли плик?, облещи очи водещият. Но веднага дойде на себе си и обърна ситуацията на шега: „Хайде сега да видим къде е пликът!”. В крайна сметка пликът се намери и наградата отиде при Лило Петров за пиесата му „Ботушът”. Тя е поставена във Варна от другия роден театрал с име Стоян Радев – това е актьорът, познат от сериали като „Съни бийч“ и „Дяволското гърло“, който добавя към името си инициалите Г.К. – от село Генерал Киселово, в което е израснал.

 

Една от най-милите сцени за вечерта беше наградата за цирково изкуство, връчена от актьора Севар Иванов, който, между другото, изгледа церемонията на крака, изправен в един от коридорите край седалките в голямата зала на театъра. Призът отиде при три деца – Тициано, Мари и Натали – трио Балкански.

Най-малката от тримата - Натали, прочете благодарствената реч с видими затруднения, защото по вида й личеше, че е най-много в първи или втори клас. Товаразтопи всички в публиката.

 

Докосваща беше и речта на Васил Бинев, който пък взе приз за дублаж с роля в турски сериал. Записът на работата му предизвика смях в публиката, сред която явно нямаше много фенове на турските сериали. „Аз също не гледам телевизия, но за хората, които гледат, това е много значима награда, а на нас „Текста четоха..” ни дава особено самочувствие.

И ни приобщава към този красив празник” – с тези думи актьорът предизвика овации като своеобразно извинение за смеха при обявяването на номинациите.

 

При жените статуетката в тази категория отиде при Милица Гладнишка, която не беше в залата, за да я вземе. На сцената обаче беше Гергана Стоянова, известна като дубльорката на дубльорите у нас. Тя с  основание каза, че с колегите й са съвременните рицари на чистия български език, и призова пълният член да се остави в шкафа, намеквайки за неговата масова неправилна употреба в последните години.

 

Силно впечатление направи и наградената за изключителен принос Мария Каварджикова. Тя излезе на сцената заедно с една от внучките си. „Това е Неда. Връчвам й „Икар"-а и да знае, че има и други хубави професии, но тази е магична", каза голямата актриса.

 

Награденият за главна мъжка роля Пенко Господинов пък видимо притесни водещата.

„Привет, професоре", поздрави го тя със стеснителна усмивка. Оказа се, чее студентка в класа, който той води в НАТФИЗ.

 

Изводът на вечерта беше, че въпреки известната звездомания, завладяла част от обществото и артистичния ни елит, у нас все още има свръхталантливи, трудолюбиви и скромни артисти, способни да създават добър културен продукт дори без пари. И все пак би било добре да не се разчита единствено на това. Хубаво е на такива хора да се обърне специално внимание и да получат средствата, които заслужават. На церемонията за пореден път беше отправено искане поне един процент от брутния вътрешен продукт у нас да се отделя за култура – цел, за която се говори поне от 20 години и която всяка година изглежда все по- недостижима. А големият талант, подкрепен от труд и себеотдаване, не може до безкрайност да живее само на мускули.

Източник: Уикенд