Иванина Николова
Стейси Кийч, един от най-добрите американски театрални актьори, станал най-известен с ролята на небрежния частен детектив Майк Хамър в телевизионен сериал, чиято кариера едва не приключва след влизането му в затвора през 1984 г. заради опит за контрабанда на кокаин във Великобритания, почина на 85-годишна възраст.
Кийч е починал в дома си в Магдаленка, Полша, "след дълга и тежка битка със сериозно сърдечно заболяване и сърдечна недостатъчност", съобщи съпругата му Малгосия Томаси Кийч. Преди това, през юни 2017 г., актьорът е претърпял инфаркт, докато е бил на сцената в Чикаго.
Въпреки че е смятан за един от най-значимите изпълнители на Шекспирови пиеси и е бил любимец на легендарни режисьори като Джон Хюстън, името на Кийч остава неразривно свързано с образа на суровия Майк Хамър, измисления частен детектив, създаден от автора на криминални романи Мики Спилейн, пише CNN.
Тъй като не е искал да повтаря едно и също нещо, Кийч оставя след себе си изключително разнообразен набор от роли: от полицай, употребяващ наркотици, в киното, през крал Лир на театралната сцена, до водещ на телевизионното предаване "World"s Most Amazing Videos". Той превъплъщава образа на психично нестабилен полковник във филма "Деветата конфигурация", изпълнява главна роля в телевизионния сериал "Titus" и участва в номинираната за "Оскар" драма на Александър Пейн "Небраска". Миналата година той направи блестящо изпълнение в ролята на озлобения баща на Джордж Клуни във филма "Джей Кели".
"Целта ми беше да имам възможно най-разнообразен подбор от роли. Вероятно това е навредило на кариерата ми", споделя той пред списание "Ню Йорк" през 2012 г. "Изборите ми си имаха своята цена. Но пък имах възможността да изиграя Хамлет, Ричард III и Крал Лир, и не бих се отказал от това за нищо на света."
Промоционален портрет на американския актьор Стейси Кийч в ролята на детектива Майк Хамър за телевизионния филм "Завръщането на Майк Хамър на Мики Спилейн“ (1986 г.) Снимки: / Getty images
Стейси Кийч влиза в ролята на френския художник Жулиен Мистрал в минисериала на CBS "Дъщерята на Мистрал", на руски принц в екранизацията по романа на Джудит Кранц "Принцеса Дейзи", на Варава във филма на Франко Дзефирели "Исус от Назарет" и на майор Джонас Стийл в "The Blue and the Gray". Печели награда "Златен глобус" за превъплъщението си в Ърнест Хемингуей в шестчасов минисериал, за която роля качва над 15 кг.
Кийч получава номинация за награда "Тони" за ролята на Бъфало Бил в бродуейската пиеса "Индианци", играе Едмънд в "Крал Лир" на Бродуей, а сред другите му сценични изяви там са "Цикълът Кентъки" през 1993 г., "The Country Wife" през 1965 г. и "Други пустинни градове" през 2011 г.
Той също така оглавява актьорския състав в националното турне на постановката "Фрост/Никсън", изпълнявайки ролята на сваления президент, и участва в турне със спектакъла "Sleuth", където си партнира с Максуел Колфийлд. През 2006 г. играе главната роля в постановката "Крал Лир" в театър "Гудман" в Чикаго, а през 2017 г. се завръща там с моноспектакъла за Хемингуей "Памплона". По време на представлението припада на сцената, което води до свалянето на пиесата от афиша.
Английският комик Фреди Стар, американският актьор Стейси Кийч и британският актьор Стивън Бойд (1931 – 1977) по време на почивка при снимките на филма "The Squeeze“, Обединено кралство, 1976 г. / Снимки: Getty images
Докато все още работи по сериала "Новият Майк Хамър", през 1984 г. Кийч е арестуван на лондонското летище "Хийтроу" при опит да пренесе контрабандно около 37 грама кокаин, скрит в аерозолен флакон за пяна за бръснене и на други места в багажа си. Заедно с него е арестувана и секретарката му. "Когато прочетоха присъдата ми, девет месеца затвор, почувствах се така, сякаш някой ме е ритнал в слабините с обувки с оловни шипове", пише той в книгата си от 2013 г. "All in All: An Actor"s Life On and Off the Stage". "Това беше най-тежкият момент в живота ми."
Слагат му белезници и го отвеждат в затвора, в килия с размерите на гардероб, където оранжева пластмасова кофа служи за тоалетна. Преди да влезе вътре, един от служителите го моли за автограф върху екземпляр от книгата "The Blue and the Gray".
44-годишният актьор е изпратен в затвора "Рединг", място за лишаване от свобода със средна степен на сигурност; властите преценяват, че затвор с минимална сигурност би осигурил твърде лесен достъп за репортерите. Той е освободен след шест месеца.
Актьорът Стейси Кийч присъства на световната премиера на филма на "Дисни“ "Самолети: Спасителен отряд“ в театър "Ел Капитан“ на 15 юли 2014 г. в Холивуд, Калифорния. / Снимки: Getty images
В книгата си Кийч пише, че докато е бил в затвора, е получавал писма от Грегъри Пек, Бърт Рейнолдс, Роджър Мур и Ал Пачино. Една неделя в месеца той отговарял за прожектирането на филми и си спомня как веднъж избрал своя собствена лента - "Бандата на Джеси Джеймс". Описва преживяването като "много самотно, много потискащо, много тъжно. Прекарвах голяма част от времето си в опити да преосмисля собствената си глупост."
След излизането си от затвора Кийч става разказвач в телевизионния документален филм "High on the Job" и дава показания пред Конгреса, като разказва пред комисия на Камарата на представителите как за първи път се е пристрастил към кокаина в средата на 70-те години. "Няма по-тежък затвор от този да си зависим от химическо вещество, за да съществуваш", заявява той.
Актьорът отправя своите предупреждения в университетски кампуси и центрове за рехабилитация. Той се жени за полската актриса Малгосия Томаси, с която се запознава, когато тя участва в сериала "Хамър". Споделя, че зад решетките е ценял високо нейните снимки и писма. Кийч, който има четири брака, оставя след себе си съпругата си Малгосия и децата си, Шанън и Каролина.
Стейси Кийч и съпругата му Малгосия Томаси Кийч присъстват на церемонията по повод получаването на звезда на Холивудската алея на славата на 31 юли 2019 г. в Холивуд, Калифорния Снимки: / Getty images
Първата му роля след освобождаването е във филма на CBS "Intimate Strangers", в който си партнира с Тери Гар. Лентата се превръща в третия най-гледан телевизионен филм за сезона 1985-1986 г. Следващият му филм, "Завръщането на Майк Хамър", също се радва на успех, а сериалът "Майк Хамър", чиято продукция е замразена от момента на ареста му, намира място в програмната схема на CBS за сезон 1986-1987 г.
Години по-късно, в телевизионния сериал "Бягство от затвора", излъчван в периода 2005-2007 г., Кийч влиза в ролята на началник на затвор. Актьорът споделя, че се е опитал да изгради образа, черпейки вдъхновение от истинския началник на затвора, с когото се е сблъскал в Англия, човек, проявяващ голямо състрадание и искрено желание да помогне на затворниците по пътя им към рехабилитация.
Роден в Савана, Джорджия, Кийч е син на актьори. Учи в Калифорнийския университет в Бъркли, където придобива дипломи по английски език и драматично изкуство. През лятото на 1963 г. работи с Орегонския шекспиров фестивал, където изпълнява ролите на Хенри V, Меркуцио и лорд Бирон. По-късно посещава Йейлското училище по драма, а през лятото на 1964 г. играе в няколко постановки в нюйоркския театър "Public Theater", включително в "Хамлет" заедно с Джули Харис. Като стипендиант по програма "Фулбрайт" заминава да учи в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство, след което се завръща в Ню Йорк, за да поеме различни роли на театралната сцена.
Кийч прави филмовия си дебют през 1968 г. в лентата "Сърцето е самотен ловец", а по-късно се превъплъщава в образа на полицая-наркоман сержант Стеденко от поредицата филми за Чийч и Чонг. Работи два пъти с режисьора Джон Хюстън - във филмите "Щедър град" и "Животът и времената на съдията Рой Бийн", а също така участва в "Американска история X" с Едуард Нортън и в "Наследството на Борн". Изиграва суров шофьор на камион в "Roadgames", беше поразен от електрически ток в "Децата на царевицата", а във "Випуск 1999" робот му изважда сърцето.
Най-големият му пробив обаче идва с ролята на Хамър, персонаж, когото пресъздава като съвременен рицар, защитник на онеправданите. "Кийч е един впечатляващ и елегантен Хамър. Изглежда почти бодър и самоуверен със своята сива шапка тип "федора", наклонена настрани", отбелязва през 1983 г. Фред Ротенбърг, телевизионен критик от "Асошиейтед Прес". "Той умее да изразява страст с поглед, а юмруците му говорят езика на грубата сила."
Източник: dir.bg
;){kind=link}
Остави коментар