Венци Мицов ужасен: Навсякъде у нас ни залива насилие! Бием, за да сме значими(Виж още)

Венци Мицов е ужасен от насилието, което ни залива

Музикантът и общински съветник Венци Мицов изригна след отхвърлянето на Истанбулската конвенция.Припомняме, че Касационният съд в България напълно я игнорира. [caption id="attachment_114228" align="alignright" width="300"] Венци Мицов изригна срещу насилието[/caption] Заради което общественика не се стърпя, а обрисува в коментара си родната ни действителност: „Изобщо няма да влизам в темата за решението на КС, касаещо „противоконституционността на Истанбулската конвенция“. Вълнува ме друго. Съществува ли насилие в обществото ни? О, да, съществува. То е навсякъде. Ние бием и ядем бой. Насилието над жени присъства навсякъде в новините и дори не е нужно да връщате много назад – завчера поредна жертва в Благоевград си отиде. Има ли навика българина да решава несгодите си с бой? Има. Има ли традиция да се пошляпват децата? О, да, дори в училище до началото на 80 – те години това си беше нещо съвсем в реда на нещата. А сега да продължа. Имаме ли навик да се бием на кръстовища? Имаме. Когато някой ни засече, ние изскачаме и започваме кютек. Нали помните, че преди година и нещо все още неивестен шофьор – бабаит уби гражданин, който му направил забележка. Изобщо – боят при нас е нещо съвсем в реда на нещата. Нещо повече – лидерите ни се хвалят с бой. „Бихме ги на изборите!“. „Бихме ги в народното събрание!“. В спорта бием! В отношенията и споровете също бием! Бием където и както ни падне, бием по когото ни падне, защото това е единственото, с което можем да се чувстваме значими. Като набием жена си! Или детето! Или някой по – слаб от нас! А сега лошата новина. Това, че бием може да се реши законодателно. Ще поставим до всяко семейство по един полицай и един прокурор. И всеки опит за повишаване на тон ще бъде светкавично решен. Или не? Или май е време да поработим върху себе си? Да спрем да бием – физически, виртуално, психически? Да спрем да лекуваме смазаните си психики и комплексите си, агресирайки спрямо околните? Кое е решението? И къде е проблемът? Извън нас – в законодателството? Или в нас и липсата ни на уважение, толерантност, любов, ценности, образование? И да, знам, че в момента конюктурата е друга и спорът е друг. И да, знам, че има две страни и уважавам аргументите на всяка една от тях. Но аз лично смятам, че проблемът с насилието се корени вътре в нас. И че най – големият ни враг не е отвън, а вътре – в душите ни, в черепните ни кутии, в словата и делата ни. Преборете най – големият си враг – себе си.За това не ви трябва нищо – нито конвенции, нито законодателни инициативи. А после, след като тоя демон на саморазрушението бъде прогонен, ще можем да започнем да живеем без да убиваме и бием. И с това приключвам. Аз съм чист пред себе си – никога през целия си живот не съм удрял човек. И никога няма да го направя. И това е моят скромен принос към превръщането ни в нормална държава. За съжаление не мога да кажа, че не съм пребивал с думи. И че винаги, когато съм го правил, съм бил прав. И тук е моят голям грях. Толкова по темата. И, когато говорим в тая посока, си спомнете, че все още у нас битува поговорката „Бий, за да те уважават“…“, бесен е Венци Мицов.