Майката на поета Павел Матев продава косите си, за да го изучи

Докато поетът Павел Матев (1924-2006) е министър на културата от 1966 до 1975 г. и завежда отдел „Изкуство и култура“ към Централния комитет на партията, той не забравя откъде е тръгнал.

В обществената си ангажираност авторът на „Люлякови нощи“ е човекът с морал, пред когото „като неплатен огромен данък лежат продадените майчини коси“.

Детството му е изключително бедно. За да отиде да учи в Чирпан, майка му продава косата си на перукари за сумата от 2 500 тогавашни лева – колкото е училищната такса.

Матев завършва Славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Бил е още зам.-главен редактор на сп. „Пламък“, главен редактор на сп. „Септември“, председател на Комитета на българите в чужбина.

Поетът не скрива разочарованието си от промените у нас. С болка споделя, че щели да правят хармонични личности, а на практика бухнали престъпленията, кражбите, убийствата и рушветите – всичко се превърнало в плява.

През 2000 г. след реституция е принуден да напусне апартамента си в центъра на София. Документите, че е плащан не помагат. Мести се в малка къща в края на града, където написва последните си стихове. „И съм самотен като дим“, е техният лайтмотив. Излизат посмъртно в книгата „Скръбна земя“ през 2010 г.

Семейството му дарява неговия архив на къща музей „Яворов“ в Чирпан.

През 1966 г. Павел Матев открива паметника на Яворов в града, дело на скулптора Иван Блажев, а през 1973 г. открива новата експозиционна зала към музея.

Източник: Уикенд