Tеодора Божкова
Една от най-популярните мелодии от детството се оказва неочакван детайл в историята на серията бомбени нападения, които разтърсват Лондон през 1999 г.
В рамките на три поредни уикенда Дейвид Коупланд поставя взривни устройства в Брикстън, Брик Лейн и пъба Admiral Duncan в Сохо. Трима души загиват, а десетки са ранени. Мишените са избрани заради омразата му към малцинствени общности.
След ареста психиатри изследват убежденията на Коупланд. Тогава изплува странен спомен от детството му, свързан с песента от „Семейство Флинтстоун“.
Като дете той чул родителите си да пеят фразата „have a gay old time“. В оригиналния контекст „gay“ означава весел и безгрижен. Коупланд обаче възприел думите като лично послание и подигравка със сексуалността му.
Според психиатъра Пол Гилюли случката е пример за начина, по който Коупланд приписвал заплашителен смисъл на напълно обикновени ситуации.
През 2000 г. той е признат за виновен и получава шест доживотни присъди. А невинната мелодия остава един от най-необичайните детайли в мрачната история на престъпленията му.
Историята на Коупланд показва как фанатизмът и изкривеното възприемане на действителността могат да превърнат дори най-невинния детайл в част от една мрачна лична картина. А песента от „Семейство Флинтстоун“, създадена да носи настроение и усмивки, остава странен и зловещ щрих към историята на едни от най-кървавите нападения в Лондон.
Източник: лайфстайл
Остави коментар