Златни легенди витаят над Рудозем

Едно градче с името на поминъка, който векове наред е изхранвал хората в тази част на Родопите, нежно пази своите златни легенди. Градчето е Рудозем, а разказите от уста на уста нашепват за съкровища от древни времена. Дали ценностите са материални, или на духа, не се знае с точност. Защото според една легенда някогашният местен владетел Ермин или Римпапа притежавал несметно злато. Но според не един и двама изследователи на гръцки името се превежда като Хермес – богът на мъдростта, науката и още много неща. Дори Херодот не пропуска да отбележи, че „знатните траки изграждали светилища на бог Ерми и свързвали произхода и рода си с него“.

 

Този Ерми във вариант на „златната“ легендата над Рудозем се появява като исполин, огромен човек, когото наричали Римпапа. На височината и една от най-красивите местности – Кечика или Кичика, в някаква дупка или пещера той складирал голямо съкровище. Настъпил лош ден, случило се нещо страшно, за което преданието мълчи, но което принудило великана да напусне Кичика. Някъде около седма площадка надолу стъпил на меко и оставил огромна стъпка, която с години стояла непокътната, защото хората се страхували да се доближат. Времето заличило всички следи от Римпапа.

 

Легендата обаче разказва за друг събирач и притежател на съкровища – Ерим папа. Местни хора и до днес разказват, че някога отдавна той живял в старата крепост „Козник”. Нищожни останки от нея има и досега. Според легендата, когато турците превзели крепостта, животът на Ерим папа бил пощаден. Войниците го освободили и му позволили да вземе със себе си само това, което може да носи той и 15 магарета. Останалото злато било оставено в крепостта заедно с прочутата златна колесница, с която Ерим папа обикалял района. Затова все още продължават да обикалят иманяри над Рудозем в търсене на митичната златна колесница, която се свързва и с Белинташ и за която навремето Ванга предупреждава, че първо определен брой жертви ще бъдат дадени и след това ще се открие.

 

От мястото на останките от крепостта „Козник" или „Кечикая" – козята скала на турски, има прекрасна гледка на 360 градуса.

Някои дори казват, че през лятото при златния изгрев на слънцето може да се види отражението на лъчите в Бяло море. Височината, на която е построена крепостта, има посока изток – запад и държи права линия до 4 километра. Източната половина е изключително висока и скалиста, недостъпна, с отвесни склонове, стигаща до 300 – 350 метра и обрасла с дъб и бук. „Козник” е построена с цел да пази кервански път от Тракия към Беломорието. Според

 историците това е една от деветте родопски крепости, предадени през 1344 г. от противниците на Йоан Кантакузин на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.

 

До останките от крепостта „Козник" на скалата над Рудозем се стига по живописна екопътека, която също е наречена Кечикая. По нея могат да се видят други две скални чудеса над Рудозем, за които също се разказват приказки от стари времена. Това са Главата и Близнаците или Братята. Последните  нямат нищо общо с мегалита Братята в Средна гора, нито с Тримата братя край Айтос. Легендите обясняват имената на скалните образувания над Рудозем.

 

Някога много отдавна гръцки богаташ избрал височината на Родопите над днешния Рудозем да се засели със сина си, който имал дихателни проблеми. Човекът пренесъл тук стадата си, изградил мандра, за овцете наел местен овчар. Овчарят имал двама синове, които му помагали, но най-много обичал и се гордеел с приказно красивата си дъщеря Кичика. Тя излизала само вечер, седяла на една от скалите и разресвала дългите си руси коси, които вятърът веел и така Кичика приличала на ангел. Съзрял я синът на богатия грък и се влюбил в Кичика. Тя отвърнала на неговата любов. Поискал богаташът от овчаря си дъщеря му за невеста за своя син. Бащата отказал, защото се страхувал, че любимото му чедо ще замине далеч по гръцките земи, а и нали е от беден произход, може да не се държат добре с нея.

 

Двамата млади решили и побягнали. Кичика излязла през нощта, но нейните братя усетили какво е замислила и решили да я пресрещнат и върнат. Както в много други легенди по разни други поводи нещастната девойка решила да скочи от стръмната скала, след като не може да избяга с любимия. Овчарят, нейният баща, видял това от близкия хълм. Проклел синовете си и себе си, като на мига се вкаменили и се превърнали в скалните феномени Братята и Главата. Богатият стопанин след тази случка решил, че мястото е прокълнато, заровил богатството си, оставил добитъка и само с нещастния си син се върнали в Гръцко. От проникналите сълзи на девойката в земните недра се образували бисери, а пък от млякото на овцете се появили богатите залежи на руди в района.

Източник: Уикенд